презМоже да се живее и само от природата.

 Всички ние сме земляни – обитаваме, няпритежавайки, планетата Земя. Всички ние сме част  от природата, от един безкраен цикъл на живот. Всички ние участваме в общо съжителство с други видове, същества и форми. Всички ние се наричаме някой, а не нещо, като се родим. И всички ние имаме свободна воля – и от всички видове, същества и форми – като най-интелигентни, разумни и морални – я използваме по възможно най-безотговорния начин.

 Има една ясна закономерност, гласяща : страданието на един да бъде считано за равно на подобно страдание на всяко друго същество.

 Древните цивилизации и индианци са считали всяо дръвче, всяка песъчинка, всяко облаче и птичка за святи. Сега обаче не е така – човекът доминира и това означава, че по-силният побеждава. Сиреч всичко да е притежание и както изнасилвачът се е държал към изнасиленият и господарят към роба, така и унищожаването към природата.

 Един индиански вожд бе казал: “ Изхрачи ли се човекът на земята, храчката пада на лицето му.“ Така и става – цунамита, земетресения, урагани, потопи, вулкани и прочее са налице. И винаги се сещаме да бъдем по-толерантни, по-добри , по-сърдечни, по-морални когато храчката е вече паднала, а не преди това. Така сме свикнали – да станем гейни след резултата. Просто, защото ни е по-удобно – друг отговор не виждам, ако знаете – кажете.

 По-удобно ни е да живеем до припадък, мислейки за сега, но не и за утре. Да награбим, да има огромни фабрики пред ръчна изработка, да има огромни сгради за всичко пред определени, лифт пред ходенето пеш, да имаме по много коли, по много от всичко и всичко наготово – а това е равно на още повече боклук, на количество пред качество и на много много болести.

 И на ироничното е, че ни е по-удобно да обвиним съседа, държавата, кмета, другата държава, бабата, бащата, свекървата, дори извънземните. Но ние да сме добрите – да сме изпратили един-два SMS-а, да си измием ръцете и да се наречем съпричастни, човечни и невинни. Да, но сме отговорни и виновни, и храчката все повече ще ни се връща. Човечни сега ми звучи смешна дума. Свикнали сме да казваме животинско на нещо неморално и човечно на нещо морално.

 Всички знаем, че делфините са най-старите приятели на човека. В днешно време в Северна Япония ги ловят за месо по изключително безмилостен начин. И когато накарат един от тях да дойде към плитчините, другите идват с него, просто защото те никога не оставят близките си сами. А когато взимат малко делфинче, майката е залепена за него – винаги.

 За каква човечност и какъв животизъм става дума?!

 Решението – на първо място, на съвсем първо : да уважаваме и обичаме планетата Земя и следователно всички нейни рожби.

 На една картичка бе снимана овца и написано отдолу: „Аз ще ти дам храна и облекло.“ Така и дървото казва: „Аз ще ти дам кислород и огрев.“, и реката: „Аз ще те напоя и измия.“ , и почвата: „Аз ще ти дам плодове.“, и Слънцето: „Аз ще ти дам топлина и светлина.“ Дори и пещерата казва: „Аз ще ти дам подслон.“

 А ние какво ще дадем в замяня – още страдание и боклук? Кога ще спрем да взимаме? Кога няма да сме алчни? Кога ще действаме повече и по-малко говорим?

 Когато – тогава. Явно историята ще каже.

 Но ако аз бях Земята, човечеството не би оцеляло. И не съм може би точно заради това, случайности няма. За да оцелее човечеството, Земята ни обича, както майката – децата си.

Копривата пари, а пък ако е дива, тоест да расте по горите тирилейски, а не в 4км парти център, значи пари още повече, за дивите по 4км не питайте мен.

Копривата обаче е билка и то много полезна. Използва се например за отпадналост и анемия, а в днешн време има доса анемици. Полезна е и за косата,  въпреки че не видях в „Коса“ да я използват точно тази билка, техните билки са други, не питайте мен.

В една приказна едно момиче плетеше нещо от коприва, беяе много смела и за това приказния свят и се отплати с нещо хубаво. За нашия свят свят не ме питайте.

Както и да е, мисълта ми беше  ,че това, което пари всъщност е полезно и ако успеем да по-боравим с него, ще получим някаква награда.

Тази вечер ми се спи, и дори не знам какво пиша, всичко това е чиста импровизация на тема светове. Не изпробвайте това у дома си, т.е. не ми чети личния дневник, който съм сложила на обществено място в мрежата, и препоръчвам мозъците да са ви чисти, бистри дето му се вика и всеки да  открива и изобретява нещо – и във всяко такова нещо да има безрезервна ллллллюбов.

Две стени

На едната - аз

На другата – ти

Блъскаме яко своите глави,

                                     не върви.

А посредата лъч,

                            с ангелски криле

Казва ни “ с мен елате“

Аз отивам, но и ти ела…

защото трудно е да съм сама…